Какво представляват затворите за длъжници
През 18 и 19 век, да не обслужите дълговете си може да ви прати в специфичен затвор за такива кръвожадни нарушители като вас. Както се случва с Чарлз Дикенс, Даниел Дефо и други. Ето малко повече за пандизите за длъжници.
Те са институции, в които хора, които не могат да си изплатят задълженията, са затворени. В продължение на епохи тези затвори образуват основна част от английската затворническа система, като се срещат и в редица други страни: Канада, Гърция, Франция, Германия, Холандия, Индия, Малта…
Системата за мятане на хора в пандиза, в случай че не са могли да заплащат дължимите пари, е от средновековието. До 18 и 19 век хиляди хора към този момент са осъдени по този метод във Англия, а пандизчиите на някои затвори – включително Флийт и Маршалси в Лондон – са за извънредно огромни длъжници.
Дългът е безкласно закононарушение. Много хора от по-уважаваните пластове на обществото се озовават в пандизите за длъжници, след като харчат повече, в сравнение с могат да си разрешат, единствено с цел да продължат да се демонстрират като заможни пред обществото. Тъй като мъжете са държани виновни за финансовите въпроси на семействата, съвсем всички затворени длъжници са мъже. Съпругите и децата обаче от време на време са принуждавани да се причисляват към мъжете и бащите си в пандиза, в случай че не разполагат със средства да се устоят. Търговците, които не са в положение да заплащат на кредиторите си, могат да бъдат оповестени в неплатежоспособност, като по този метод нормално се заобикаля затвор, само че за хората с персонални задължения такова бягство няма.
Да, редица известни имена са записани като пандизчии в пандизите за длъжниците – в това число създателят на Робинзон Крузо Даниел Дефо. Бащата на Чарлз Дикенс, Джон, прекарва няколко месеца в Маршалси през 1824 година, тъй като дължи на локалния хлебар 40 английски лири. Чарлз – тогава единствено на 12 години – би трябвало да работи във фабрика за разчистване на обувки, с цел да помогне на татко си и други членове на фамилията си, включили се към Джон в пандиза. Това е позорен епизод, от който по-късно създателят черпи ентусиазъм за романа си „ Малката Дорит “.
По принцип длъжниците се третират по друг метод от елементарните пандизчии, като им се позволяват специфични привилегии като права за посещаване, само че изискванията варират неимоверно според значително от финансовото положение на всеки дебитор. Затворите са частни институции, които таксуват своите поданици за интернат и квартира. Тези, които съумяват да запазят някаква благосъстоятелност откакто кредиторите си вземат своето, или пък тези, които имат богати другари, които могат да ги поддържат, биха могли да живеят в рационален комфорт, като се възползват от питейни заведения, заведения за хранене и кафенета в самия затвор. Дори има случаи на длъжници да им бъде разрешено – против възнаграждение, естествено – да излежат присъдата си напълно отвън пандиза, при изискване че останат наоколо.
За разлика от тях, за тези, които в действителност са обеднели, изискванията може да бъдат непоносими. Затворниците прибягват до просене на пари от минувачите, а някои даже гладуват до гибел. Разследване на Парламента за изискванията в пандизите през 1729–30 открива толкоз ужасяващо отношение към бедните длъжници, че довежда до завеждане на дела срещу редица пандизчии за ликвидиране.
Длъжниците не са като актуалните пандизчии, които излежават закрепена присъда и се завършва. В доста случаи те биха могли да обезпечат освобождението си единствено когато са платили задълженията си или са постигнали съглашение с кредиторите си. Тъй като длъжниците би трябвало да заплащат, с цел да бъдат настанени в пандизите, задълженията им в действителност могат да се усилят, до момента в който са в там, тъй че някои ще прекарат години или даже десетилетия в пандиза. През 18 и 19 век са признати редица закони, които разрешават да се освободят част от длъжниците, в случай че дават отговор на избрани условия.
Законът за длъжниците от 1869 година постави завършек на пандизите на длъжници във Англия. На други места по света обаче системата продължава да съществува под разнообразни форми.
